Морските бозайници дишат въздух, а живеят във вода, и това прави съня им едно от най-необичайните явления в природата. Докато повечето сухоземни животни просто затварят очи, делфините и китовете трябва постоянно да помнят за нова глътка въздух. Любопитните факти за делфините и техните далечни роднини китовете показват колко различно може да изглежда почивката. В следващите редове проследяваме как тези животни успяват да спят, без да се удавят.
Две половини на мозъка
Делфините и китовете са бозайници и дишат атмосферен въздух по желание, а не автоматично. Това означава, че не могат да си позволят да спрат да мислят за дишането дори за минута. При тях се е развил особен начин на сън, при който едната половина на мозъка почива, докато другата остава будна.
Будната половина следи за опасности, управлява движението и от време на време извежда животното до повърхността за нова глътка въздух. След известно време двете половини си разменят ролите, така че целият мозък успява да получи почивка. Този начин на сън се среща и при някои птици, които спят с едно отворено око. При морските бозайници той е задължителен, защото във водата няма как да се диша без будно внимание.
Дишане и сън на повърхността
Сънят на тези животни е тясно свързан с повърхността. Те не потапят глава и не изпадат в дълбоко вцепенение, както правят тюлените, които могат да спят дълго под вода. Делфините изплуват наблизо до повърхността и се движат бавно, като от време на време дишат през дихателното отверстие на върха на главата.
Една част от мозъка постоянно следи за това дишане. Ако животното има нужда от въздух и не го получи, то се събужда. Именно затова пълното заспиване за морския бозайник би било равносилно на опасност, а не на безопасност.
Продължителността на почивката зависи от вида и от условията. В спокойна вода и без опасности делфините могат да останат отпуснати по-дълго, докато в шумна среда будната половина е нащрек почти през цялото време. Затова сънят при тях е гъвкав, а не строго разпределен в определени часове.
Някои видове дишат по-рядко и могат да останат под вода за дълго време, докато търсят храна. Когато обаче дойде време за почивка, те се връщат към повърхността и намаляват темпото. Дългото гмуркане и кратката почивка се редуват през деня и нощта, без да имат ясна граница между работа и отдих, каквато познаваме при сухоземните животни.
Колко спят големите китове
При големите китове сънят изглежда още по-странно. Те са толкова масивни, че някои от тях прекарват дълги часове в почти неподвижно положение, с глава надолу или нагоре, и се носят бавно във водата. Известно е, че кашалотите понякога стоят вертикално близо до повърхността на малки групи и не реагират веднага на приближаването на лодка.
Това състояние обаче продължава не часове, а минути, защото китовете също трябва да дишат. Общото време за почивка при тях е малка част от денонощието в сравнение с повечето сухоземни бозайници.
По-малките зъбати китове почиват далеч по-често и на кратки отрязъци, защото изразходват повече енергия в движение. Колкото по-голямо е животното, толкова по-икономично се движи то и толкова по-дълго може да остане отпуснато. Майките с малки плуват бавно до повърхността, докато малкото се научи да диша самостоятелно.
Факти за делфините в природата на групи
Интересни факти за делфините се отнасят и до начина, по който спят на групи. Стадото рядко почива едновременно и на едно място. Обикновено част от животните са будни и кръжат наблизо, докато останалите намаляват скоростта и почиват. Така групата остава под наблюдение и никой не изостава.
Майките с малки делфини плуват заедно с тях дълго време, защото малкото се нуждае от честа помощ, за да излезе на повърхността и да диша. Малките се раждат под вода, но трябва да поемат първия си въздух веднага, затова майката ги придружава почти непрекъснато.
Поведението на групата зависи и от това дали в нея има болни или ранени животни. Тогава будните делфини се разпределят така, че най-уязвимите да са в средата, а по-силните да кръжат отвън. По този начин стадото се превръща в защитна структура, която работи дори по време на почивка.
Ехолокация и комуникация под вода
Дори когато почиват, делфините не са напълно откъснати от света. Те използват ехолокация и издават звуци, които им помагат да опознават околната среда. Отразеният звук се връща и показва къде се намират риби, препятствия или други животни. Тази способност остава активна и в будната половина на мозъка по време на сън, макар и в по-слаба степен.
Делфините общуват помежду си с различни звуци и свирки, а всяко стадо има свой характерен набор от сигнали. Комуникацията помага на групата да се движи заедно и да предупреждава за опасност. Тя служи и за поддържане на връзката между майката и малкото в тъмна или мътна вода, където зрението не е достатъчно.
Сънят на морските бозайници изглежда несъвместим с живота във вода, но природата е намерила решение. Едната половина на мозъка почива, докато другата държи животното будно и го извежда за въздух. Делфините спят на кратки отрязъци наблизо до повърхността, а големите китове почиват още по-малко и по-странно. Всичко това показва как едно и също основно правило, дишането, определя начина, по който различните видове спят.
